Екскурзии в България: Слънчев бряг - Казанлък - Празник на розите /05.06-07.06/ - Шипка. Екскурзия в Долината на розите. Екскурзия за един ден.
Празника на Розите обикновено започва на 15 май, но ние сме избрали за Вас трите най-атрактивни дни от закриването на празника, през които можете да се насладите на традиционния български фолклор, който е високо ценен в целия свят, както и на традиционното шествие на участниците в празника и Кралицата на розите, но най-вече да станете свидетели на атрактивния ритуал на брането на рози и даже да участвате в него, и естествено да разгледате забележителностите на града.
Брането на рози започва обикновено от 20 май и завършва на 07 юни, така че ако нямате възможност да присъствате точно на закриването, за Вас сме организирали и екскурзия Казанлък - село Скобелево, от която може да се възползвате по всяко време.
Розоберът започва от около 5 часа сутринта и продължава до към 10 часа сутринта, така че се пригответе да станете рано, тъй като пътят до Казанлък е около 2.5-3 часа. Ще наблюдавате млади девойки облечени в традиционни български носии да осъществяват ритуала по брането на рози, а ако имате желание, можете да се включите и Вие в брането на рози. След това можете да посетите Тракийската гробница, която се намира в местността Тюлбето.
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.
Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.
Седнала жена от стенописите в гробницата е изобразена на гърба на българската монета от 50 стотинк, издадена през 2005 година.
Ако вече сте се уморили, можете да си отдъхнете в ресторант Думарок, който е само на 50 метра от Тракийската гробница, в който горещо Ви препоръчвам да опитате печените свински уши.
Храм-паметникът „Рождество Христово“, известен като Шипченски манастир, е православна църква.
Храмът е посветен в памет на руските войници, загинали през освободителната Руско-турска война (1877-1878).
Средствата за построяването му са набрани чрез дарения, събрани предимно в Русия, но също и в България. Инициативата за построяването му е била на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на руския генерал-майор Михаил Скобелев.[1] Строежът е започнат през 1885 г. и завършва през 1902 г. под ръководството на руски архитекти.
Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25-годишнината от Шипченските боеве.
Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата.
Манастирът е изграден в стила на руските църкви от 17 век. Представлява образец на богато украсен и зографисан храм. Храмът и камбанарията са изградени по проект на архитект А.И.Томишко. Църквата е стенописвана два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев.
Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е долепена островърха камбанария със 17 камбани, висока 53 m. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878) в България.
В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.
Манастирският комплекс притежава църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.
Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка. Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Паметникът Шипка в построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
В приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загинали при отбраната на Шипка герои. Пред саркофага са застинали на вечна стража каменните фигури на руски воин и български опълченец.
Експозицията, разположена по останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на руси и българи по време на петмесечната отбрана на прохода.
Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие.
Там се намира копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение.
От последната площадка се открива панорамен изглед към околността с възстановените батареи, траншеи, обозначени позиции, паметници и братски могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на шипченските герои.
Цена: